Животът на бездомните кучета е много по-голям стрес от една Нова година, но никой не помисли за това къде те ще се чувстват най-добре и че на бездомните кучета местообитанието им не е точно градовете, където и да има 500 000 организации и активисти, даже Наказателният кодекс да предвижда само ефективен затвор за насилие над животни, или да имахме работеща прокуратура като в САЩ или Франция например, пак те щяха да бъдат малтретирани от хора, които самите са били малтретирани от други хора.

Това е един естествен процес (слабият намира по-слаб от него, като бездомните кучета за да си ги избие комплексите от силния), където човешката намеса е безплодна в повечето от случаите.

Ние – нормалните хора не можем да го разберем това, защото имаме нормална психика, но е факт, че на практика с бездомните кучета се получава точна така. Тук въобще не проронвам и дума за децата – жертви на безпризорните кучета. Отварям скоба, че те – ДЕЦАТА, за мен лично са много по-важни и продължавам оттам, докъдето бях стигнал…

Според мен, едно куче – овчар, което ходи без каишка на село е много по-щастливо от друго, обслужено пълно с най-вкусната храна и с час всяка седмица във фризьорски салон, но с каишка на врата.

Бездомните кучета могат да бъдат настанени в селата, където могат да работят по охраната на селскостопанските животни и да помагат в много други дейности на човека.

Все пак са най-добрия другар НА ЧОВЕКА.

Още на: https://www.iustitia.bg/bezdomnite-kucheta-zhivot/