• 008: Говори Николай Панайотов

  • Nov 11 2022
  • Duración: 1 h y 10 m
  • Podcast

008: Говори Николай Панайотов Por arte de portada

008: Говори Николай Панайотов

Escúchala gratis

Ver detalles del espectáculo

  • Resumen

  • В епизод 008 говори Николай Панайотов. Записваме в Бялото училище (https://www.facebook.com/thewhiteschool/) в Стоките, Севлиевско, заедно със социолога и преподавател по арт мениджмънт Стоян Сгурев (https://knowledge.essec.edu/en/authors/stoyan-sgourev/) и арт предпиремача Васил Шандурков (https://www.linkedin.com/in/vshandurkov/). Училището е строено през 50те години, но след като селото обезлюдява, Николай Панайотов го купува и заедно със съпругата му Лариса Илиева го превръщат в ателие и резиденция. Училището е дом на двамата когато не са в Париж, постоянна изложба на картините им и източник на учебни помагала, които попадат в инсталациите на Николай. Николай е роден в София. Учи в художественото училище и стенопис в академията, а след като завръшва, проф. Мито Гановски го кани за свой асистент. Като дете рисува постоянно. С Ван Гог се среща още преди училище чрез албуми с репродукции в читалището в севлиевското село Душево, където прекарва време с баба си и дядо си. Говорим си за визуални събития и това е точно такова - филмът, текстът, операта се случват във времето, а визуалното събитие ти се разкрива веднага - бам! Споделя, че стилът му се е променял през годините именно заради гледане и визуални открития - последно по време на пандемията, когато принудително става зрител на анимационните филмчета, които дъщеря му гледа, а улиците на Париж са празни като никога. За компенсация, платната стават доста населени. Говорим за пристрастяването или „алкохолизма” към изкуството, бързия успех в България в края на 80те и за отегчението. Пропуснал възможността за героично страдание в художничеството и поставен на бързата кариерна лента тук, през 1990 заминава в Париж. Отново отегчението го кара напоследък да замени плоската поп ефирност на акрила с плътта на масло. Признава, че любимите му зали в Лувърва са с Паоло Учело с характерната еклектика, която определя като болест на това, което предстои и с което знаеш, че трябва да се разделиш. Всъщност звучи доста съвременно. Когато си говорим за визуални образци и влияния, Николай се обръща към Месопотамия и Асирия (като дете прекарва 5-6 години в Ирак), които присъстват както в живописта му, така и първите му мащабни творби от 80те, а именно мозайките в Културния дом в Севлиево. Българската образност според него идва точно от тези земи, включително Иран, Афганистан, Кавказ. Признава, че харесва тоталността на това изкуство. В Париж можете да го видите в Музея Ке Бранли (https://www.googleadservices.com/pagead/aclk?sa=L&ai=DChcSEwiEjP7epqP7AhVV-FEKHUAzBC0YABACGgJ3cw&ohost=www.google.com&cid=CAASJeRoauxv-25C6mCl9RHo0PoYpjzny2W3NTIuri-s91kCgObAEW0&sig=AOD64_3Gv0TeHDcLNwLFdPXAcKsZ6z2RiA&q&adurl&ved=2ahUKEwj6v_LepqP7AhXIhf0HHc) (посветен на местното изкуство и култура на Азия, Африка, Океания и Северна и Южна Америка). Николай говори за успеха като латентен провал, който те принуждава да повтаряш това, с което си станал успешен, за глобализацията в ...
    Más Menos
activate_primeday_promo_in_buybox_DT
Más Menos

Lo que los oyentes dicen sobre 008: Говори Николай Панайотов

Calificaciones medias de los clientes

Reseñas - Selecciona las pestañas a continuación para cambiar el origen de las reseñas.

Reseñas de Audible.com

Opiniones de Amazon
No hay comentarios disponibles