Един от любимите ни подкасти за изкуство е чикагският Bad at Sports (https://badatsports.com/), но гостът ни в този епизод определено не е станал художник поради липса на атлетичност и кинетична интелигентност. Говори артистът 005 хвърля ръкавица на Спорт и музика на Националното радио и нагазва дълбоко във футбола, хокея и екстремните спортове, прогресив рока, скандинавския джаз, пънка и електронната музика. Останете с нас – говорим и за фотография, инсталации, пърформанс и видео, за вуду и за транса на дервишите. Да кажем, че Георги Ружев е роден и живее в София е малко. Той е арт легенда, субкултурна звезда и дълбок извор на градски истории. Разказва ги с характерно чувство за хумор (ще му свикнете) и с отработената самоирония на човек, който знае, че „едно е да веселиш хората, друго е да станеш за смях”. Благороден, отговорен, че даже галантен анархист, Ружев по всяко време е готов да спретне някой „фък да систем” номер – винаги само за своя сметка и без латерални щети. Безразборно внася естетически корекции в разни културни феномени – от американските комикси с Бела Лугоши (https://en.wikipedia.org/wiki/Bela_Lugosi), през окупираната от Мусолини Етиопия на Хайле Селасие (https://en.wikipedia.org/wiki/Haile_Selassie), та до Боливуд киното. Религията и идолопоклоничеството са му любим терен за разчистване на сметки, а авторитетите му са комай само от изкуството, музиката и спорта, което си е чиста фенщина. Стартира с фотография, а после все така продължава да работи с готови образи – реже, съединява и мискира визуални семпли. Резултатът е обезпокоителен и ироничен. Видеата му са брилянтна синхронизация на ритъма в аудиото с шума в картината. Психедиличните му анимации са калейдоскоп от културни референции и символи. Това, че ще дръпне някоя установеност за плитките с чаровно невинен жест е нищо, работата е там, че може да ви вкара в променено състояние на културно съзнание (от altered state of consciousness), след което ще каже „ами не си малка, оправяй се”. Прави лентикулярни изображения (като картичките от едно време с японката, дето намига), печата върху бетон, а напоследък се заиграва с нова готика, впрягайки мухъла да свърши част от работата. Най-дългата му серия са автопортретите, в които изглежда като разни културни икони. Стартира през 1987 с вокала на Sex Pistols Джони Ротън, следва Джим Морисън (да уточняваме, че е от the Doors би било обидно). Снима се като Че, Фидел, Распутин, Джийзъс и ред други. Предстои да е Иги Поп (амбициозен е, по свой уж лежерен начин). „Доказвам, че хората не трябва да имат идоли, защото аз много приличам на всеки един от тях”, мотивира превъплъщенията си, Ружев. Че изкуството му не се поддава лесно на подреждане и систематизиране е очевидно. За него има не малко текстове и един достолепен каталог (от „скъпото”) и при все това не един и двама куратори и ...
Show more
Show less
Jun 20 202459 mins
Nov 20 202245 mins
Nov 17 20221 hr and 16 mins
Nov 11 20221 hr and 10 mins
Oct 22 20221 hr and 7 mins
Oct 17 20221 hr and 21 mins
Jul 22 202253 mins
Jun 17 202255 mins